Купих го в края на 2008 г. като рециклиран, т.е. на практика почти нов, с гаранция.

Лаптопът е в отлично състояние, няма никакви физически дефекти, от 2008 г. досега му се събират чисто около 5 месеца работа, докато съм работил отдалечено или пък когато основният ми компютър е бил на ремонт.

Процесор: Intel^® Core^™2 Duo CPU T7250 @ 2.00GHz

Диск: 200 GB

RAM: 2GB

Екран 17" 1440×900

Има четец за SD карти, Firewire, 4бр USB2... пълна информация тук

Не много успешно — На мен ми липсваше причина да ползвам Google Wave и още ми липсва. Честно, казано, липсва ми и причина да ползвам Google Buzz. Дори да искам да ги използвам като мегафони, през които да пробутвам важно за мен съдържание, усилието ми се струва твърде голямо срещу постигнатия ефект.

Мисля, че знам защо така се получава – на философско ниво Google имат проблем да приемат, че великият проект X който изстрелват, няма да се използва точно както са го замислили, а в основата на техния успех е тяхното намерение да успеят точно на същото място. Ако не бяха толкова фиксирани да постигнат ТОЧНО ТОЗИ КРАЕН РЕЗУЛТАТ, КОЙТО ОЧАКВАТ, вероятно успехът им щеше да е още по-голям (да, възможно е!). Свидетелства техният си YouTube (замислен като сайт за видеозапознанства), да не говорим за конкуренцията twitter (замислен за SMS портал), и Facebook (знаете, гледали сте филма)

На пръв поглед Google+ стартира много успешно – стотици милиони потребители за броени дни, ентусиазъм, медийни публикации. Да, ама аз, например, откакто съм си направил акаунт там и си нахвърлях приятелите по кръгове, нищо повече не съм правил. Отвреме навреме получавам мейл, че някой ме бил добавил. Ами хубуу.

Продължавам да разчитам на Facebook за основните си потребности от социални мрежи (да, имам и такива ) – на едно място съм си натрупал всички приятели и познати, плюс хора, на които май съм им интересен – мога бързичко да установя контакт с всеки, да му видя снимките, да открия неочаквани общи познати, да видя къде на какво ме канят и не на последно място съм в течение на рождените дни – общо взето, това е. Рекламата не ми е досадна, дори не я забелязвам, с повече култура на ползване се научих да избягвам спамърските приложения и „приятели“, които се опитват да ми продават нещо или да ми спамят приятелите.

Така че, ако Google+ не предприеме някаква сериозна стъпка към реформиране, той няма да успее в замисления вид.

Сега, той може да успее като новия tumblr+ например, защото виждам индикации, но трябва малко усет и малко работа.

В Google вселената има две грозни патенца с голям потенциал, от които може да се получи чудна социална мрежа, но те са някак си на заден план (като социални мрежи, ЗАЩОТО НЕ СА ЗАМИСЛЕНИ КАТО ТАКИВА) и не получават внимание:
1. Google Reader & Blogger (те са интегрирани, затова ги разглеждам като едно)
2. Youtube

То това не е само американска болест – и Нет Инфо в България се провалиха няколко пъти в социалните мрежи, докато имаха богат избор — да реформират своите – abv.bg (с чекмеджето), gbg.bg (никой не помни провала mygbg), да развият купените – svejo.net, vbox7 или да направят собствени — zoom.bg. Проблемите очевидно бяха в главата, не в способностите.

Има и добра новина — G великанът оставя пространство на малките патенца да успеят. И то ще стане някой ден.

снимка

За наше най-голямо съжаление ти събщаваме, че Fanopic.com ще бъде закрит на 20 март 2011 г.

Как ще протече закриването на сайта?

1. На 20.01 ще спрем поддръжката на Fanopic.com.

2. След 20 януари ще разполагаш с 2 месеца, през които ще можеш да съхраниш важното за теб съдържание от личния си профил.

3. Две седмици преди финалното закриване на сайта ще получиш подсещащо писмо.

4. Fanopic.com ще бъде окончателно закрит на 20 март 2011 г.

С уважение,

Екипа на Fanopic.com

Видяно за пръв път при Анастасия.

При българския език има и допълнителен проблем заради кирилицата.

Най-добрия софтуер за разчитане на кирилица е руски – ABBYY Fine Reader. Проблемът му е, че е платен, и то неприятно скъпо. А алтернатива с отворен код за кирилица все още не се е появила (или поне не такава, каквато може да се ползва лесно).

Радостното е, че има онлайн услуги, които предлагат разчитане, дори на текстове на кирилица.Това е страхотна идея, защото работата с такива софтуери не е лесна, не се намират веднага и обикновено се налага кракване, което пък води до инфекции и подобни неприятности.

Аз лично използвах преди малко OCR Online и съм доста доволен — справи се почти перфектно. Изглежда, че таблиците доста го объркват, така че може би е добра идея да не се пробвате на текст, който съдържа много таблици. Необходима е регистрация.

Google Docs са обещали OCR услуга, но в момента не работи, иначе съм любопитен да я изпробвам.

Кланящите се на хартията се хващат за сламки, за да върнат времето назад.

Всичко с уеб е наред, но се е появила невидима заплаха. Обгръща бъдещето мракът на тъмната страна . Балансът ще възстанови кой?

Дарт Каладан спомена лорд Джобс.

Но, има нова надежда — приложенията и уеб ще работят заедно.

Има неща, които не могат да се научат от джедай, а само от тъмната страна (iPad). Но светлата страна (android) ще спечели.

Дарт Каладан се отрече от лорд Джобс.

PS. Преразказвам презентацията на Владимир Петков — Каладан от семинара на bgsite.org днес, която беше посветена на празните надежди на издателската индустрия, че ще могат да заключат потребителите в някоя затворена платформа като тези на apple. И разбира се, леко се шегувам. Презентацията беше доста добра, просто проблематиката ми се струва маловажна.

За връчването на наградите можеш да погледнеш другия блог.

Конкурсът е близък до сърцето ми, защото всяка година поощрява новите идеи, излизането извън рамките, упоритостта да се постигат чрез и в Интернет необичайни, нови и полезни неща.

Ако мислите, че има риск да пропуснем някой важен проект или инициатива от последната година, може да я споделите в коментарите. С линк, естествено. И поне един аргумент защо си заслужава да кликна на линка.

Нелош опит да представят дилемите на Интернет, авторските права, социалните мрежи и т.н.

С някои цитати на Дейвид Линч ;-)

Гледайте студентското предаване „Ку-Ку Презареждане“

Не търсете повече.

Основете агенция за защита от кибератаки и използвайте стратегия в две стъпки:

1. Първо измисляте измислена опасност:

Злонамерена външна сила, която разполага с 86 милиона евро, 750 души и две години подготовка, може да извърши унищожителна кибератака над Европейския съюз (ЕС), казва американски експерт по сигурността, цитиран от EUobserver.

Атаката ще започне например от член на екипа на Лондонската фондова борса, който отваря прикачен PDF файл в имейл, изглеждащ така сякаш е изпратен от негов колега. Файлът обаче ще съдържа софтуер, който да позволи на хакер да поеме незабележимо контрола над целия компютър. Хакерът ще може да разбере всички пароли, да разбие защитите и да инсталира инструменти, които да контролират хардуера.

2. После предлагате с голи гърди и срещу известно финансиране да посрещнете атаката:

Европейската институция, която се занимава с киберзащита – Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност, в края на октомври или началото на ноември ще представи първия по рода си паневропейски план за кибервойна. Говорителят на агенцията Улф Бергщром каза, че ще се обърне внимание на стабилността на интернет инфраструктурата в рамките на вътрешния пазар на ЕС и на начина, по който властите в държавите-членки кооперират помежду си.

А да, и преди да съм забравил – Цецо и Бойко ще си намерят нов повод да ни подрежат крилцата в Интернет, че знае ли се кой какви опасни PDF файлове праща. Ще се борят с помощта на нашите парички.

Преди този бизнес модел се използваше много на дребно. Служеше на неграмотни журналисти да изкарат по някой летен хонорар, а БТК допълнително печелеше от разговорите, които водех с майка ми, която ме предупреждаваше за новите интернет опасности, за които казали по телевизията. А господин Бергщром има размах, не може да се отрече.

снимка

Лично аз не можех да ползвам продукта никак — нито полезно, нито безполезно, нещо в кода на страниците правеше браузъра ми да забива почти неспасяемо и между клик и реакция да минава около минута.

Уж се появиха някакви материали как може да се използва вълната за нещо полезно, но, честно да кажа, съмнявах се в искреността им.

Сега Google wave отива на боклука. И нищо чудно, защото това беше един толкова негугълски продукт — сложен, а не прост продукт, с множество мъгляви предназначения, а не  с едно основно пределно ясно.

Чудя се, дали Гугъл биха отворили кода на провалените си продукти. Току виж някой тинейджър компенсирал идейната немощ на милионите редове скъпоплатен код.

снимка

се сетих за това хумористично филмче, което очевидно е по истински случай:

(видяно тук)

Ще поразсъждавам върху сайта.

Положителното – това е най-смелата марка на голяма и известна фирма и е знак, че българският бизнес излиза от провинциализма си и показва, че може да бъде добър бизнес и без костюм и вратовръзка. Лилава медуза като лого и лилави цветове като фирмени цветове – светлинни години преди останалите.

Негативното –

1. Твърде много шаренийка и визуални ефекти. Всяка подстраница си има колаж, и почти всяко движение на мишката предизвиква някакво мърдане – нищо лошо, но и просто преминаване с мишката през линковете на навигацията ни показва колажите. Безмислено.Също толкова безмислен е флаш облакът с етикети долу дясно. Изглежда добре на графичен проект, но дразни непрекъснатото джуркане на етикетите.

2. Твърде разхвърляно – сайтът на един кабелен оператор има няколко функции – да покаже предлаганите услуги и програми, да обясни покритието, да каже къде са офисите, и да те светне на някоя промоция, ако има такава.

3. Твърде абстрактно – функционалността на сайта е олицетворена с абстрактни представители на животинския свят, които трябва да отговарят за втората половина на името (...zoo). Поддръжката се прави от екип на F1 обаче и там животинско присъствие няма. Абстракциите определено пресоляват манджата.

Извод – сайтът не е толкова добър, колкото би трябвало и му липсва сдържаност, което първоначално ще предизвика гримаси сред консервативната българска публика. Това не е проблем, обаче. Щом публиката преглътна ранния Мтел заедно с «криейтива» му, Близу ще ѝ се види детска играчка.

PS. Тук се налага едно уточнение, защото бдителни читатели ме подсетиха, че горното изречение има двусмислено тълкуване — сайтът се «прави» и от неговия собственик, т.е. той е в ролята на дебеловратия любител на музиката, който поръчва музиката и пъха банкноти в бюстието на певицата във VIP попфолк клуба. В тези тежки времена излиза скъпо да покажеш на клиента характер и да заявиш какво според теб е смислен сайт и направо да откажеш да правиш глупости. Лично аз мисля, че човек трябва да твърдо да знае какво би направил и какво не за пари. Не ми се струва чак толкова трудно за възприемане.

Сестра ми не е специалист в областта, но понеже гледа малката ми племенница, си стои в къщи и оглежда магазините през интернет.

Оплака ми се, че не могла да намери хубави зимни якета за децата в интернет, а особено «впечатление» и направили два сайта:

sls.bg — «Най-големият спортен магазин в страната»

dielsport.com — Български производител на качествени дрехи за зимни спортове. (без майтап, аз съм фен на продуктите им)

Скъпи читатели,

Намерете ми, ако обичате, якета за две момиченца, едното на 2, другото на 5 години.

После ако не ви мързи, напишете ми за колко време намерихте якетата, с колко клика и как да стигна до тях.

Бонус задачка — Намерете фирмата, изработила сайта на dielsport.com (фирмите са две).

Ако може да се включат повече хора с лаптопи и без мишка, с TouchPad.

Cooliris

Cooliris ми решава проблема с интензивното кликане и презареждане при разглеждане на фотогалерии, главно във Facebook и Picasa. Работи и с youtube. Ако графичната ви карта става, тогава ще можете да се насладите на снимките, а не на боклука, натрупан около тях.

Беше шумна витрина, стана тиха галерия (клик върху снимката за голям размер)

Започнах да го ползвам заради галериите във Facebook.

Пожелавам си да има начин да си го нагласям за фото/видео галерии върху български сайтове. Ех, колко красив животът би бил тогава!

FlashBlock

Флашът неприятно ми товари процесора и ми забавя компютъра, а в повечето случаи става дума за безумни банерчета. Групата сайтове на Нет Инфо особено прекаляват с тях. На FlashBlock ме светна Богомил, и това беше страхотен новогодишен подарък, почти колкото другия . Идеята е, че не дава на флаш картинките в страницата да се заредят, а вместо тях показва бутонче, с което можеш да си ги пуснеш сам., За полезни сайтове, на които искаш да се зарежда флаша , можеш да си ги включиш в позитивния списък (whitelist). Е, настройките са на неудобно място, но за ползата, която извличам това е много бял кахър.

Голям бонус, че и гадното часовниче, което само ми гълта процесорен ресурс, също спира

Пуснах си го заради новия дизайн на Svejo.net . Анимиран Flash банер с големина 700 х 300 е чудовищно неуважение към потребителя и личната му техника. Напомня ми за грамадните гифове за фон от зората на уеб дизайна, които можеха да забият цял компютър с едно зареждане (майсторлък, а!)

Пожелавам си да мога лесно да включвам сайтове в позитивния списък.

Readability

Отвреме навреме се появява информационен сайт, който вместо с информация те бомбардира с гениалните хрумвания на дизайнерите — черен фон, бели букви, сини бутончета, червени ленти. Ако искаш просто да четеш и да не ти се повръща, трябва спешно да вземеш мерки. Винаги можеш да си изключиш стиловете на страницата (View -->> Page Style -->> No style), но има и по-елегантни начини, особено ако не те кефи стилът по подразбиране на браузъра.

Значи, в Readability (на това ме светна Илия, ето случай да му благодаря!) си нагласяш шрифтове, размери и прочее типография по свой вкус, според възможностите на хардуера и очичките, и четеш на кеф, без психотропното въздействие на лайфстайл/попфолк дизайните.

В сайта на Капитал положението е толкова трагедично, че на отваряне на първия екран не виждаш нито една дума полезен текст, а елементите на интерфейса те удрят като парен чук в главата

Бях го инсталирал отдавна, но си го пуснах заради новия дизайн на capital.bg. Ако има избор на редактора, това е моето първо място за животоспасяващо разширение на Firefox. Иска и регистрация, но се преживява.

Пожелавам си да мога да си го настройвам така, че да си включвам някои допълнителни елементи от сайта в чист вид — например рейтинг на статията, коментари или кутийката за коментари.

Горните разсъждения, разбира се важат само за ползването информационни сайтове, т.е. сайтове, в които основният продукт е информацията, а не имиджа или мултимедията. 

Да започнем с хубавото.

Изпитвам трудности да похваля нещо в новия дизайн на Капитал, което означава, че нещата отиват на зле.

След няколко цъкания, откривам нещо полезно — Заглавията с по-едър серифен шрифт са по-добри от предишните бледосини със сансерифен (хем и синьото им беше гадно)

Превъртането на снимките без презареждане на страницата, също е ок и радва.

Сега следват критиките:
Структурата на страницата (особено на първа страница) може би е подобрена, но това няма как да си проличи, защото черните траурни ленти потискат целия сайт и развалят всякакво желание да се чете от уеб, а не например от RSS.

Хоризонталните черни ленти са ПРОВАЛ. Особено тази в Главата. Черната лента натежава, и сайтът се държи като нападнат от тежък махмурлук. Очите бягат от черните ленти и трябва със сила да ги задържам да четат бледите букви. Може би идеята е била да се придаде «по-lifesyle» вид на сайта, да прилича повече на списание, отколкото на сериозен седмичник. Ако това е била целта, тя е изпълнена, но за мен Капитал трябва да си остане сериозният седмичник на България, въпреки неформалността на интернет общуването. FAIL

Черен, черен дизайн!

Цветовото кодиране на секциите също е провал (например в «Политика и икономика»). Не съм против самата идея за цветово кодиране, но лентите са твърде широки, твърде плътни и твърде ярки. Същият ефект може да се постигне и с тънки рамки и акценти със съответните цветове, а не с плътни фонове, които ми засилват желанието да изключа стиловете на страницата.

Твърде много място е загубено във видимата част на първа страница. Да, чувал съм, че сега модата е да не се обръща внимание на това, което не се вижда на първо отваряне, юзърите щяли «да си скролнат» каквото им трябва. Но не трябва да слушаме всичко, което идва от Запад, другари. Ако сравните информацията, която дава стария сайт на първо виждане и новият, ще забележите че новият дава по-малко, а цветните и черните ленти пречат сериозно на възприятието.

Това виждат 20% от потребителите, щом отворят сайта...черно, черно, черно...сиво

Какво налага увеличаването на височината на главата? Нищо! Една под друга са наредени три навигации и банер (малко да ги сместите не пожелахте ли?). Можеше част от навигациите да ги слеете в една лента, далеч не всички линкове са толкова важни за юзъра. Мултимедия? Класации? Какво ще ме накара да кликна тук. Между другото, «Мултимедия» е единственото място, където тъмният фон изглежда като по-правилното решение. Мислите ли, че някой забелязва нежносиния линк «Най-новото», който се намира до банера. Аз го открих, когато започнах да броя навигациите, иначе си мислех че е нещо служебно или част от рекламата.

Провал е и вертикалната навигация отляво в рубриките. Какъв е смисълът? Още по объркващ e switch-ът отдясно, който превърта материалите само с преминаване на мишката отгоре върху табовете. «Т по темата», «Т по темата», «Т по темата» — убедени ли сте, че трябва непрекъснато да ми показвате три еднакви бутона? А не например един и хоризонтална линийка под него, или пък новините по темата организирани като булетчета? Сегашният вариант е възможно най-лошият.

Черррвено. България, България, България, Свят, Свят

Дебелата черна черта под цветната лента с индикатора за текущата рубрика («избрано», «четено» , ...) също не е ясно защо е толкова дебела и черна. Може просто да представлява тънка черта с лека чупка там където искате да демонстрирате нещо. Или да бъде същия цвят като цветната лента (но пък в цветните сеции я има само в интерактива, чиято «цветна» лента е черна с градиент! Какъв е смисълът от тоя градиент ни в клин, ни в ръкав? Да не се слеят лентите, нали ц ц ц ц). Повярвайте, това ще олекоти много дизайна.

Единствената рубрика, която има право на повече цвят, според моето скромно мнение, а именно Капитал Light, е най-сивата и скучната от всички, подсмърчаща като Пепеляшка в старите си парцалки. Аз не съм фен на Капитал Light, рядко намирам нещо смислено за четене вътре, но ако има някакви амбиции все пак тази инициатива, не я осакатявайте с този безличен дизайн. Ето тук може да блеснат лайфстайл дизайнерите, на които им е омръзнало да правят сериозен вестник. Не се чудите защо Light-а го правите черен а вестника бял в книжното тяло нали? Обаче във уеб започват експериментите, защото интернет може всичко да понесе...

Нацвъкайте същите цветове и на книжното тяло и ми кажете как ви изглежда тогава. Освен ако не е гланцово издание на перфектна хартия, черният фон ще изглежда зловещо, а цветните петънца — нелепо. Сигурен съм че имате разпечатани макети с дизайна на хартия. Не ви харесват нали? Ама то било за интернет, а там изглежда куул? И ние в Интернет не ядем доматите с колците, господа и дами.

Дизайнът на отделния материал — детската градина ли е това или какво. Шаренко, шаренко, луд на шаренко се радва. Кутията за коментиране е ЧУДОВИЩНА! Забравили сте да включите нежно розово в емоциите на потребителя. Светлосините бутони с градиент са ОТВРАТИТЕЛНИ!

«2 каузи в развитие» «2 нови каузи». Айде докато са малко, бройката има някакво значение, но когато станат над 300 да речем? Дали на някой ще му пука или ще забележи, че има разлика в бройката (едната седмица са били 324 а тая са 351), а разликата в бройката дали ще го мотивира да клика?! Не мисля. Какво ще кажете ако новите каузи се споменават с имената си, а активните — също с имената си. Тогава може да разчитате на някаква реакция и от хората, които не кликат по бройки каузи, а по конкретни каузи.

Бутонът «Подкрепяне на каузата» трябва да е в непосредствена близост със заглавието. Иначе какъв е смисълът? Откъде да знае потребителят какво точно подкрепя. Аз например доста се чудех преди да кликна. Бутончето с ръчичката между другото, е ужасно грозно, съвсем в различен стил от останалите стилизирани иконки. Изглежда доста евтино.

В «Политика и икономика / Имена» успях да кликна на календара и да се върна на 25 февруари, но обратното движение, да се върна отново на 1 март не успях да го направя. Не работи.

Иконките за брой коментари към даден материал също са отчайващи. Защо са черни?! Мислите ли, че някой лесно успява да прочете числото вътре? Старите сиви иконки бяха много, много по-добри.

2.0 2.0 2.0
Очевидно Капитал следва модата, която залива света в момента. Модата на 2.0. Което е тъпо, ако питате мен, защото Економедия беше пионер в 2.0 света в България и създаваше модата. А сега Капитал се е предал, и следва модата, което отслабва веднага имиджа му.
«Интерактив»? Заглавието на рубриката е тъпо. Колко човека знаят какво е интерактивно, какво ще ги накара да кликнат на този линк и колко от тях ще се ориентират в самата страница? Ето аз кликнах и да ви кажа нямам никакво желание да продължавам. Уеб 2.0 наистина дава властта в ръцете на юзъра, но не по начина по който Капитал го копира от чужди образци. И продължава една стара, но неприятна тенденция в Капитал — изданието не се справя добре с българския език и си помага с кръпки от английски, но това е проблем на екипа и на традицията, а не на сайта.

Заключение
Като цяло, смятам че новият дизайн е провал за изданието. Нужда от промяна имаше, дизайнът беше навъртял вече годинки, но дизайнът не е само цветове и разместване на кутийки. Уеб дизайнът е дисциплина на промишления дизайн, което означава, че сайтът трябва да върши работа преди всичко.

Ясно е, че старият дизайн имаше известни родствени връзки с NYT и хич не бяха зле, защото NYT има доста ефективен дизайн. Новият не знам с кой е роднина, но определено не е за такъв интензивен откъм разнообразие и информация сайт.

Има още неща, които имам да ви кажа, но ако ми остане време за втори мейл, сега ви пращам тези, защото не знам кога ще мога да седна пак да пиша. Познавам хора от вашия екип, нека не ми се сърдят за острите думи, мисля че повече печелите от искреността ми.

Скоро ще сложа и илюстрации.

Отново имах дискусия с Дянко по въпросите на сайтостроенето и затова как актуалната информация може да достига най-бързо до потенциалния потребител.

В началото — малко теория. 

Какъв е смисълът от съществуването на един сайт? Много хора си правят сайтове «защото и другите имат», «защото вече не може без сайт», «защото не върви на визитката да нямаш сайт». Това, разбира се, са валидни аргументи, които хранят специалисти като мен, както и множество други фирми, които се занимават със сайтостроене. Но коя е истинската, фундаменталната причина, човек (а също институция или фирма) да се сдобие със сайт?

Тази причина е комуникацията. Никой не съществува без контекст, без нужда от комуникация с другите. Фирмите имат нужда от комуникация с потенциални клиенти и с други фирми, хората имат нужда от комуникация с други хора, а институциите — с обществото. Така че сайтът решава следната комуникационна задача:

«Как посланието на собственика на сайта А да достигне до потенциалния получател Б на приемлива цена (и от това да се извлече полза)?»

А --->>> Б 

Ще ми възразите, че връзката е и обратна, т.е. лицето Б също може да изпраща послания на лицето А чрез кликове, форми за обратна връзка, мейли и т.н. Да, може, но първо, аз имам предвид нещо много по-общо, когато говоря за послание, от простото изпращане на информация, и второ, понеже лицето А е платило за целия масраф със сайта, то обратната връзка е моделирана според нуждите и вкусовете на А, а на Б е отредена ролята на създател на стойност в сайта, т.е. на плъха в лабиринта, на катеричката във въртележката или пък дори на съавтора в сайта. Всичко това се случва според разбиранията на А, който плаща музиката.

Както вече се сещате, далеч не винаги сайтът е оптималния вариант за предаване на послание. Сайтът има големи предимства, когато трябва да се предаде послание на голямо разстояние, на голямо количество разпръснати грамотни потребители (които поне могат да четат и да ползват криво-ляво компютър) и по различно време. 

При провеждането на политически митинг или на лекция в университета лицето А не стои в пълно мълчание публикувайки речта си в сайта, а публиката не седи, вперила поглед, четейки я, в мобилните си телефони или в компютрите си. Ето ви пример, когато е по-смислено комуникацията да се осъществи по други канали. 

Сайтовете имат и други предимства, но засега няма да се спирам на тях.

Сега да разгледаме хипотезата, че имаме наличен сайт, който се обновява редовно, сайтът произвежда информация с някаква периодичност и искаме потенциалните потребители да бъдат редовно «облъчвани» с нея. Но как да стане, ако сайтовете са твърде много, а няма никаква гаранция, че потребителят, веднъж посетил нашия сайт, ще повтори?

Преди 3-4 години в България започна да се налага една технология, която е най-приспособена за «облъчване» . Това е технологията RSS. Ще разгледам само употребата на RSS за лично информиране.

Идеята на RSS e гениално проста. Всеки път, щом се промени информацията на даден сайт, на специален адрес в сайта се появява файл (който се нарича емисия или feed, т.е. «хранилка») с последните промени в сайта, записани в точно определен формат (за сайта, който четете в момента, адресът е ето тук!). Тъй като форматът е стандартизиран, то той може да се чете с RSS четец (като човек се абонира за фийда през RSS четеца), и заедно да се следят промените в огромно количество сайтове (аз следя около 400 фийда едновременно), без да се налага да се посещават самите сайтове един по един. За пълноценна употреба на RSS технологията за лично потребление се изискват две неща — умения и знания за формата и четец на този формат. По аналогия, по същия начин за да се възползвате от междуградските пътища ви трябва кола и умения да я карате (което се доказва с шофьорска книжка ). 

Времето е най-ценния ресурс в наше време, затова препоръчвам на всеки да научи как се борави с RSS четци, защото спестяват много време за сърфиране, а всеки сайт, който иска да достигне до заетата и платежоспособна публика, трябва задължително да използва RSS. В България са популярни два четеца — Google Reader, който лично аз ползвам, и четецът на favit.bg, който ползват някои мои познати (ако знаете за друг популярен четец в България, моля пишете в коментарите, за да го добавя).

Материалът стана твърде дълъг, затова ще продължа друг път...

Страхотна презентация за това как социалните мрежи, социалните медии и блоговете променят света!

Благодаря за превода на Деси Бошнакова и на Майк Рам за редакцията.

Нет Инфо има един мощен двигател — пощата АБВ и два по-малки — Vbox7 и Свежо (двата пробива на Нет Инфо в социалните мрежи/медии). Останалите проекти са добри (общо взето), но не са локомотивите, а вагоните в композицията. Извинявам се предварително на vgames и vmusic, че нямам идея как се развиват, но пък нямам нито един познат, който ги ползва...-

Преди всичко, машинистът на Нет Инфо трябва да внимава моторът да не губи мощност и влакът да не спира.

Какво става с АБВ — наскоро услугата се сдоби с нов дизайн, но не внесе никаква иновация. Причината да предпочетеш АБВ пред Gmail вече остава само езика, на който я ползваш и фактът, че познатите ти знаят този адрес. Няма нищо вълнуващо и интересно в новия дизайн (е, поне бяха изчистени най-фрапиращите грешки в стария дизайн), и дори има възмутителна грешка — бутонът за изтриване на писмо е изчезнал! Да не говорим, че има два линка «Спам» в екрана на кутията, които означават съвсем различни неща. Споделянето на файловете е изнесено в отделен сайт и интеграцията му с пощата е намаляло. Вместо abv да се превърне в най-мощната българска социална мрежа, продуктът страхливо направи крачка назад.

Свежо претърпя наскоро редизайн, който сериозно влоши услугата. Изчезна социалният елемент в мрежата (къде са ми приятелите, пич?) , дизайнът беше излишно утежнен, бяха добавени два напълно излишни екрана (защо ми трябва цяла страница да казвам какъв е «фокуса» на страницата и дали ще ме разколебае фактът, че някой друг е публикувал вече този линк, още повече, че може да изскача обикновено предупреждение при опит за препубликуване на линка) Блокчето с популярните, но все още не станали свежи статии и категоризацията на материалите също е под всякаква критика (например няма никакви опити да се подобрява категоризацията, ръчни или автоматични). картинка

Слава богу, опитите да се унищожи марката Vbox7 с инфантилното zazz.bg не бяха успешни.  Домейнът работи, но нищо друго не напомня безобразния експеримент. Функционалността стагнира, дано промяната донесе нещо позитивно.

Вместо това, какво ни сервира Нет Инфо?

Нет Инфо AdWise — традицията Нет Инфо да създава непроизносими и непреводими марки продължава. Да си спомним безумието mygbg, в което беше налят няколкомесечен ресурс на фирмата, и което нямаше начин да бъде произнесено публично по никакъв начин. И докато има някакъв смисъл Нет Инфо да има собствена рекламна мрежа (комисионните от Google AdSense вероятно са малки ), то съществуването на търсачка (няма грешка!) на Нет Инфо е напълно абсурдно.

Ето.bg се опитва да повтори трика с хубавия домейн на abv.bg и донякъде gbg.bg, далеч над класата на безличното vesti.bg e, но с това май се изчерпва хубавото.

Във времето на Гугъл. Търсачка. Специално за България. След зачезването на diri и живуркането на jabse и при положение че единият от двата им скорошни проекта — «Свежо» катастрофира с новия си дизайн, се хвърля усилия В ТОВА? След толкова години занемаряване на напредничавия алгоритъм за търсене на «Гювеча» (който, разбира се, вече отдавна остаря) и интеграцията с Google (която дори носи пари!) ?

Нет Инфо, повече пара към локомотива, иначе лошо!

PS. Ако имам време и съм на кеф, ще ви напиша отделни рецензии за всичко.

PPS. Извинявам се на екипа, чак сега забелязах бутона «изтрий» в АБВ. Но пък мога да ги критикувам за това, че не се забелязва. Забелязах обаче друг проблем — няма удобен прозорец за разглеждане на отделните мейли. Всичко се сбутва в долната част на екрана (а двойният клик и десният бутон на мишката, които могат да ти помогнат да отвориш мейла, можеш да ги откриеш само по случайност.)

Ефектът, освен това, не се ограничава само до телевизията. Онлайн разговорите могат също да стимулират или да провалят кинопремиери или политически рейтинги. Скорошни проучвания на социалните мрежи потвърждават това, което специалистите (от интернет — к.) отдавна си мислят: хората обичат да са заедно и да се влияят от други хора с подобна душевност...

Цялата статия в NYT на английски. картинка

Моят коментар.

Зелените тикви на «класическия» шоубизнес започват да увират една по една, че интернет технологиите всъщност работят в тяхна полза. Вече говорих за това как Associated Press омекнаха. Сега остават най-дървените кратуни, гигантите на звукозаписния бизнес, т.нар «мейджъри». Естествено, българските тикви увират най-трудно. От българските телевизии, най-напредничава беше Re:TV, която, парадоксално, имаше уеб сайт на санитарния минимум.

• Филтриране на интернет (незадължително)
• Политиката на «трите удара» (три пъти нарушаваш закона за авторските и сродните права, и изгърмяваш без интернет достъп)
• Политиката за «сваляне на съдържание» от сървъри
• Защита на доставчиците на интернет (но само ако самите те нарушават гражданските права на потребителите си, чрез проследяване на интернет трафика)

Всичко това се маскира с благите думи за «защита от фалшификации», а всъщност е откровен терор срещу интернет потребителите и тяхната лична неприкосновеност. Аз лично се готвя за протести. картинка

Още информация

Мисля, че прекарваш твърде много време онлайн.

Организацията PEW Internet Research е излязла с ново проучване, посветено на бъдещето на интернет. На въпросите отговарят 895 експерти от бизнеса, университетите, медиите и интернет.

• Ще затъпеем ли от Google? —  76% не, 16% да;
• Интернет ще стимулира или ще потисне четенето, писането и усвояването на знания? — 65% да, 32% не;
• Следващата иновационна вълна в технологиите, устройствата и приложенията очевидно ли е къде да се очаква, или най-интересните неща, които ще се случат до 2020 ще се появят «като гръм от ясно небе?» — 80% неочаквани, 16% знае се;
• Ще се запази ли характера на интернет като преносна среда след 10 години, или ще има повече контрол върху разпространението на информация? — 61% свободен 32% контролиран;
• Ще бъде ли възможна анонимността онлайн към края на десетилетието? — 55% анонимността ще се запази, 41% анонимността ще бъде силно ограничена.

Моят коментар:

За затъпяване не знам, по-скоро си мисля че мозъците ни ще закърнеят в някои от уменията си. Аз съм свидетел на процеса как хората забравиха да пишат на ръка и да смятат наум. Не са затъпяли, но определено загубиха умения. С Интернет и Google ще се загубят други умения, които на някои им изглеждат като затъпяване. Според мен ще се случи класическото цивилизационно явление — ще загубим няколко умения, свързани с оцеляването ни в дивата природа, за да придобием нови умения за оцеляването и просперитета ни в техногенната среда. картинка

Светкавичният ми отговор беше: няма голямо значение.  Какво имах предвид. Обикновено корпоративният сайт и корпоративният блог (би трябвало да) са добре взаимно свързани, не само чрез връзки в навигацията, но и чрез контекстни връзки в съдържанието (т.е., ако даваш пример за строителни технологии, какъвто е случаят, можеш да се подкрепиш с линк към фирмения сайт). Така че, попадайки на едно от двете, лесно попадаш на другото и успяваш да свършиш работа. Още повече, че все повече потребители използват RSS и веднъж щом се абонираш за емисията, веднага губиш идея от кой адрес идва тя. Така че, домейнът има значение само за първия контакт на потребителя с тебе. От там нататък на практика губи значение, и въпросът за домейна губи смисъл.

Но човекът беше упорит, че вече всичко е измислил, че RSS не е подходящ пример за технология, защото той не се справя добре с нея и че трябва да получи отговор точно на въпроса, който е задал.

Поговорихме си с Майк по темата. И стигнахме до следния извод — Домейнът е по-силен и Google го обича повече, ако има повече съдържание върху него. Това означава, че е добре цялото съдържание да е върху един домейн а не върху два, т.е. блогът да се разположи върху субдомейн. А вторият домейн да е огледален на първия.

Наистина, най-добре би било всичко да е интегрирано в един голям портал, с единно търсене и единна структура. Но интегрирането на два доста различни сайта по структура и функционалност е доста скъп вариант и не всеки може да си го позволи, или по-скоро не всеки може да си го позволи да стане качествено. Затова, на по-малки фирми препоръчвам втория по хубост и значително по-евтин вариант на два отделни, но добре свързани помежду си сайта, и то върху един домейн.

Аз как бих го направил:

Тъй като сайтът е с голяма и разклонена секция за продукти и услуги, най-логичният вариант е, да е обособен отделно и блогът — също да е отделно. Но в навигацията да присъстват очевидно взаимни връзки между двете, а в обяснителните текстове на сайта да се поставят връзки към съответните обяснителни текстове в блога, а в блога винаги да се дават примери с неща, които се предлагат в сайта. И от тук нататък остава само грижливо да се поддържат добре и блогът и корпоративният сайт. Търсенето в двата сайта едновременно, ако са на един домейн, също много лесно може да стане с Google форма, при това на задоволително качество. Единствено логото на Google загрозява леко сайта.

«Не виждам никаква полза от изява във фб или туитър, ако нямаш блог, с който да се дообясниш.
Все пак за шеринг на събития, на снимки, на чуждо съдържание — блогът не е особено добър в нито едно от тези неща. За шерване на снимки хората се бутат във фейсбук, за събития — в туитър, за чуждо съдържание — навсякъде, само не и в блога. Блоговете са за хората, които наистина имат какво да кажат.» — Веселин Николов, също и тук.

«Индивидуалността на блога се дължи единствено и само на възможността на автора му да мисли сам. Ако той се влияе много от другите, иска да се хареса на всички или просто следва „модните тенденции“ в темите, то блога ще прилича на всички останали. Моят блог прилича на мен или поне на това, което искам да покажа. В по-дългосрочен план обаче един блогър не може да скрие кой е в действителност и наяве излизат и лошите страни. Не мога да кажа какви са при мен — това ще го кажат читателите. аз се опитвам да пиша само неща, които на мен са ми интересни. Така темите в блога ми се развиват спрямо това, което аз намирам за интересно. Имаше протести, че пиша доста за политка напоследък, но ето на — това ми е интересно.», Боян Юруков

В: «Социалните мрежи според тебе причина ли са за намаляване на влиянието на блоговете или се подпомагат взаимно?»
О: «Според мен се подпомагат взаимно, защото много от информацията/съдържанието, което се „търкаля“ из социалните мрежи, реално е от блогове. Не мисля, че намалява значимостта на блоговете, а по-скоро се увеличава, именно защото информацията може да достига до повече хора през останалите мрежи.» Станислав Божков, Свежо

В: «Според тебе, как най-лесно можеш да ангажираш блогър да публикува нещо?»
О: «Хм, добър въпрос. Естествено, трябва да е нещо, което го интересува и вече от твоята убедителност зависи дали ще сработи.», Василена Вълчанова

В: « Според тебе каква е разликата между корпоративен сайт и корпоративен блог?»
О: « Блогът е нещо актуално, от деня. А сайтът ... някак по ... послание не толкова злободневно»
В: « Може ли да се каже че сайтът е „на“, т.е. продуктът а блогът е „за“, т.е. визията за него?»
О: "Ами ... по моята концепция не е така  "
В: "Ама ми се щеше да ми формулираш по-ясно изречение. "
О: « Според мен сайтът е ИЗОБЩО, а блогът е НО ДНЕС. Сайтът е корпоративния костюм и вратовръзка, а блогът е повече джинси и кежуъл сако », Георги Павлов

Започнах малко с криво със задръстване по околовръстното и с проблеми с паркирането пред хотела. Безплатното паркиране се оказа истина, така че, слава богу, нищо не платих. Винаги съм мрънкал против типично българската простотия, че успяхме да организираме дефицит на паркоместа на поляните в Младост 4. Още хората помнят израза «на камбаните», което беше символ на нещо в дивата пустош на края на света  .

Хотелът е приличен, но има твърде много претенции. 8 лева за шише минерална вода?! WTF?!

Бях с първа лекция, така че направо влязох в събитето с летящ старт. Но някъде на половината лекция устата ми започна да пресъхва от липсата на вода. Накрая на въпросите вече устата ми беше тотално залепнала и думите едва излизаха от устата ми.

Също едвам изчаках следобедната пауза за кафе. Абе тоя хотел има нужда от по-приятелска и по-добра организация.

Лекциите бяха страхотни. Моята не знам как беше, но имаше въпроси, което ме кара да си мисля, че е била интересна. Богомил говори за поддържането на общества около даден проект в Интернет и даде за пример общността на Mozilla, която включва десетки хиляди доброволци.

Мартин приятно ме изненада, че не говореше за favit, разрешавам му да каже няколко думи и за тях, но да го дава умерено . Добра презентация, но той наистина говори като картечница.

Станислав от Свежо пък има нужда да се понаучи малко по-гладко да говори пред публика и да си взима думата сам, особено когато е тандем с Мартин Също така остават моите тежки критики към новата версия на Свежо. Ей, ако не го оправите скоро, ще го направя на салата!

В ресторанта свихме от масата на сервитьорите една кана с ледена вода, защото келнерите бяха малко туткави с доливането на чашите. Най-накрая се хидратирах и поотпуснах. Не уцелих обаче къде да си поръчам кафе и трябваше да изчакам следобедната кафе пауза.

След почивката започна Петър Стойков (Longanlon, kaka-cuuka), който говори много интересно и показа страхотна индивидуалност. Той говореше главно за работата с общността около блога си — коментарна политика, връзки към други блогове и т.н.

Оги Младенов говори по любимата си тема за SEO. Кефи ме, че винаги е в час с тенденциите на SEO пазара и че съветите в тая област понякога се променят на 180 градуса.

Публиката беше главно от PR агенции, свежо разнообразие на фона на обичайната интернетска публика, която се появява на другите събития. Запознах се с интересни (и красиви) хора .

Благодаря на ПИБ за спонсорството на събитието. Радва ме, че се опитват да мислят модерно.

Фотогалерия от събитието.

Благодаря на непознатото другарче, което ми качи презентацията в slideshare

• What is a Blog?
• What is a blog? TheWeblogProject
• What is a blog?
• What is a Blog?
• What is a Blog? A Business Introduction (безплатна  книга)

Каква е разликата между корпоративен блог и корпоративен сайт?

• Why Corporate Blogs Provide More Overall Marketing Benefits Than Customer Forums
• Corporate  blogging
• Corporate Blogging: Top Ten Questions from Companies
• The Many Challenges of Corporate Blogging
• Your employees have better things to do than blogging...right?

Стил на блогване, блогиране, стил на блога

• The 25 Basic Styles of Blogging ... And When To Use Each One (презентация)
• How Should You Classify Your Corporate Blog?
• Traits Of The Fortune 500 Blogs
• 6 Best Corporate Blogging Practices
• 4 Ways To Develop Your Unique Blogging Style
• Some Interesting Styles of Blogging
• Top 10 Blogging Styles for a Small Business Blog

Блогът като велосипед

• How to maintain your blog when life gets busy
• How to Maintain a Successful Blog
• Best Practices in Blogging: How to Maintain a Good Blog
• How To Maintain Your Blog During Vacation
• How to get traffic for your blog

Как да изградя общество около блога си.

• Building a Community Around Your Blog
• The Art of Creating a Community
• How to Build a Blogging Community
• Five Ways to Build Your Blog Community
• Info: Build Your Blog Community with Twitter
• Community Spark (блог)

Как да накараме блог да ни публикува?

• Tips For PR To Pitch to Bloggers
• Memo to PR professionals: bloggers are busy people too
• Blogger Relations: Two Approaches For PR
• The State of Blog Relations (проучване)
• Doing PR with bloggers the right way

Личен и корпоративен блог – личен опит

За какво се използва корпоративният блог?

“допълнителна комуникация”

“неформален канал”

“познаваемост”

“подробности, за разлика от 30 сек. клип”

“обратна връзка”

“прозрачност”, съответно подобряване на имиджа

Какво се случи с блоговете?

• Leading Average: Top Blog Trends
• http://topbloglog.com/ (Най-добрата блог класация за България)
• Six Social Media Trends for 2010
• Study: Males vs. females in social networks
• Internet Usage (U.S.) Statistics From the 2009 Digital Future Report (безплатно резюме)
• 30 Web Trends for 2009
• Top 10 Websites to Get Internet Usage Statistics

Какво ще се случи?

• Trend Blend 2009: A Map of Time and Tide
• Trends in Blog Usage and the Hype Cycle
• Pew Internet (център за проучвания на онлайн поведението)
• Teens Love Facebook, Hate Blogging, Are Always Online, and Don't Use  Twitter
• Study: Teens Love Facebook. Blogs, Twitter? Not So Much
• The future of blogging
• The Future of Blogging Revealed
• Mashable Mind Map: What is the Future of Blogging?
• The Future of Blogs: Tagging

Грешки, които да не се допускат в блоговете (бонус)

• Reasons Why Corporate Blogging Fails
• Thirteen Blog Cliches
• Weblog Usability: The Top Ten Design Mistakes
• Top 7 blog mistakes to avoid
• 3 Blog Mistakes to Avoid
• Awesome Blog Mistakes to avoid in First Year
• 10 Reasons Your Company Shouldn't Blog
• How Prospective Clients Percieve You...Judging a Book by Its Cover

Отварям сайта...

... и съм направо втрещен от множеството правописни грешки.

Минах през целия тест, когато се оказа...

... че трябва да изпратя SMS за да видя резултата. Изпратих, а след това прочетох цената!

Нищо чудно...

... че резултатът е точно такъв.

Изводът е — не ти трябва да владееш до съвършенство местния език, за да имаш успешен бизнес. Важното е да имаш подход. В случая личната суета на всеки работи като мощен мотор, който подтиква ръката да пише смс и да олеква с по 4.80 лв. на тест. 

С 4,80 по-беден и с една идея по-умен (може би), искрено ваш,
К.

Учениците прекарват стотици часове годишно в училищните автобуси, за да стигнат и да се приберат от училище в предградие на Тъксън (Аризона) и нарушават монотонността на пътуването със закачки, изпращане на съобщения, флиртуване, викане, катерене през седалките и понякога удари (по седалки и по съученици).

Но в днешната мразовита утрин, докато автобус 92 се спуска по планинската магистрала точно преди разсъмване, гимназистите са тихи, и пишат по лаптопите си. източник

Училищен автобус за избрани

Като всяка гениална идея, и тази е проста — и изведнъж „непоправимите“ американски ученици са забили носове в лаптопите и са започнали да се интересуват от ученето. В момента тече реформата в българското образование, дали идеята за безплатен безжичен достъп в училища и читалища ще развълнува някого?
снимка

По 99 цента на песен, и пак някои търговци плачат, че фалирали.

Небезизвестният електронен магазин за музика и още нещо iTunes ще награди купувача, закупил милиардната песен от него с ваучер за 10 000 долара. Музикалният бизнес западал заради интернет? Моля? При положение че има търговец с оборот около 1 милиард долара (по 99 цента на песен)? Айде малко по-сериозно, моля.

Направо изумявам, че дори хора с милиарди, си мислят, че ще се върнат старите времена и ще събират пари от просто размножаване на копия. И тъй като в интернет размножаването клони като себестойност към нулата, същите тези хора май си представяха, че ще правят пари от въздуха.

Журналист от Великобритания е изчислил, че за да се произведе статия за среден вестник в страната, са необходими около 37 паунда. Т.е. ако 3700 човека прочетат статията и платят по едно пени, вестникът ще си избие разходите.

Сега остава само някой да събере 2 + 2. 

снимка.

Нямаш от какво да се притесняваш. Нали не си терорист!

Изглежда, че ГЕРБ ще пробутат промените в ЗЕС за следенето в интернет, като назоват злощастния интерфейс, който беше трън в окото на гражданското общество, с по-благозвучното система за мониторинг. Най-смешното е, че едва ли ще намерите двама души в България, които да ви дадат две еднакви дефиниции, както за интерфейс, така и за система за мониторинг. снимка

Много фирми решиха, че конкурентите никога няма да ги настигнат в основния им бизнес и се хвърлиха да гонят дивото, а после плакаха. картинка