Днес, след сбирката на клуба «Спри и помисли», в кръчмата един човек ме попита дали да държи блога си на отделен домейн от корпоративния сайт или на поддомейн. За целта той е закупил две имена, едното в .eu а другото в .com
Светкавичният ми отговор беше: няма голямо значение. Какво имах предвид. Обикновено корпоративният сайт и корпоративният блог (би трябвало да) са добре взаимно свързани, не само чрез връзки в навигацията, но и чрез контекстни връзки в съдържанието (т.е., ако даваш пример за строителни технологии, какъвто е случаят, можеш да се подкрепиш с линк към фирмения сайт). Така че, попадайки на едно от двете, лесно попадаш на другото и успяваш да свършиш работа. Още повече, че все повече потребители използват RSS и веднъж щом се абонираш за емисията, веднага губиш идея от кой адрес идва тя. Така че, домейнът има значение само за първия контакт на потребителя с тебе. От там нататък на практика губи значение, и въпросът за домейна губи смисъл.
Но човекът беше упорит, че вече всичко е измислил, че RSS не е подходящ пример за технология, защото той не се справя добре с нея и че трябва да получи отговор точно на въпроса, който е задал.
Поговорихме си с Майк по темата. И стигнахме до следния извод — Домейнът е по-силен и Google го обича повече, ако има повече съдържание върху него. Това означава, че е добре цялото съдържание да е върху един домейн а не върху два, т.е. блогът да се разположи върху субдомейн. А вторият домейн да е огледален на първия.
Наистина, най-добре би било всичко да е интегрирано в един голям портал, с единно търсене и единна структура. Но интегрирането на два доста различни сайта по структура и функционалност е доста скъп вариант и не всеки може да си го позволи, или по-скоро не всеки може да си го позволи да стане качествено. Затова, на по-малки фирми препоръчвам втория по хубост и значително по-евтин вариант на два отделни, но добре свързани помежду си сайта, и то върху един домейн.
Аз как бих го направил:
Тъй като сайтът е с голяма и разклонена секция за продукти и услуги, най-логичният вариант е, да е обособен отделно и блогът — също да е отделно. Но в навигацията да присъстват очевидно взаимни връзки между двете, а в обяснителните текстове на сайта да се поставят връзки към съответните обяснителни текстове в блога, а в блога винаги да се дават примери с неща, които се предлагат в сайта. И от тук нататък остава само грижливо да се поддържат добре и блогът и корпоративният сайт. Търсенето в двата сайта едновременно, ако са на един домейн, също много лесно може да стане с Google форма, при това на задоволително качество. Единствено логото на Google загрозява леко сайта.

5 Comments
Благодаря за точното и добре организирано съдържание по темата. Конкретните казуси винаги точно се обвързват с теорията чрез потвърждение или отхвърляне. Именно това ги прави изключително полезни.
Чакам да видя какво ще се получи на практика, за да се коригирам, ако трябва ;-)
@ К: «Все е тая» беше наистина чудесно за привличане на вниманието
Изложението ти е коректно, но вероятно би била полезна и една задълбочена дискусия кой и защо следи фийдове на корпоративни блогове...
@ Дянко И аз неблагоразумно ти обещах нещо, не съм забравил. Ще се радвам междувременно да си направиш личен блог, тъкмо ще имаме повод да бистрим синергийните ефекти на комплекса «корпоративен сайт — корпоративен блог — личен блог» :)
Търсенето в двата сайта едновременно също много лесно може да стане с Google форма, при това на задоволително качество. Единствено логото на Google загрозява леко сайта.
Темата явно е важна, щом е изкарала Станислав от нелегалност
Поддържам написаното от теб. Смятам, че това е най-смисленото предложение.