Ако спешно се нуждаете от финансиране

Ако спешно се нуждаете от финансиранеАко бизнесът ви се струва твърде главоболен рисков, а не ви се работи за някой друг. Ако ви трябват привилегии на еврочиновници, които хем никой не ги разбира какво правят, хем никой не ги закача. Ако искате да сте в центъра на медийното внимание. Ако искате да разполагате с големи рекламни бюджети, които не вадите от джоба си.

Не търсете повече.

Основете агенция за защита от кибератаки и използвайте стратегия в две стъпки:

1. Първо измисляте измислена опасност:

Злонамерена външна сила, която разполага с 86 милиона евро, 750 души и две години подготовка, може да извърши унищожителна кибератака над Европейския съюз (ЕС), казва американски експерт по сигурността, цитиран от EUobserver.

Атаката ще започне например от член на екипа на Лондонската фондова борса, който отваря прикачен PDF файл в имейл, изглеждащ така сякаш е изпратен от негов колега. Файлът обаче ще съдържа софтуер, който да позволи на хакер да поеме незабележимо контрола над целия компютър. Хакерът ще може да разбере всички пароли, да разбие защитите и да инсталира инструменти, които да контролират хардуера.

2. После предлагате с голи гърди и срещу известно финансиране да посрещнете атаката:

Европейската институция, която се занимава с киберзащита – Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност, в края на октомври или началото на ноември ще представи първия по рода си паневропейски план за кибервойна. Говорителят на агенцията Улф Бергщром каза, че ще се обърне внимание на стабилността на интернет инфраструктурата в рамките на вътрешния пазар на ЕС и на начина, по който властите в държавите-членки кооперират помежду си.

А да, и преди да съм забравил – Цецо и Бойко ще си намерят нов повод да ни подрежат крилцата в Интернет, че знае ли се кой какви опасни PDF файлове праща. Ще се борят с помощта на нашите парички.

Преди този бизнес модел се използваше много на дребно. Служеше на неграмотни журналисти да изкарат по някой летен хонорар, а БТК допълнително печелеше от разговорите, които водех с майка ми, която ме предупреждаваше за новите интернет опасности, за които казали по телевизията. А господин Бергщром има размах, не може да се отрече.

снимка

Posted in ... | Tagged , , , , | 3 Comments

Почивай в мир, Google wave

Почивай в мир, Google waveПрез ноември, когато беше върха на истерията Google wave, зададох един елементарен въпрос — ако толкова харесвате продукта, дайте ми един пример за това, как може да бъде използван за нещо полезно.

Лично аз не можех да ползвам продукта никак — нито полезно, нито безполезно, нещо в кода на страниците правеше браузъра ми да забива почти неспасяемо и между клик и реакция да минава около минута.

Уж се появиха някакви материали как може да се използва вълната за нещо полезно, но, честно да кажа, съмнявах се в искреността им.

Сега Google wave отива на боклука. И нищо чудно, защото това беше един толкова негугълски продукт — сложен, а не прост продукт, с множество мъгляви предназначения, а не  с едно основно пределно ясно.

Чудя се, дали Гугъл биха отворили кода на провалените си продукти. Току виж някой тинейджър компенсирал идейната немощ на милионите редове скъпоплатен код.

снимка

Posted in ... | Tagged , , , , | Leave a comment

Глобализацията не е точно това, което си представяме

Ethan Zuckerman прави малко агресивна реклама на Global Voices, но дава интересен поглед за състоянието на глобализацията днес.

 

Posted in ... | Tagged , , , , , , , | Leave a comment

Кога добър дизайнер може да направи лош дизайн?

Гледайки този пътен знак:

Кога добър дизайнер може да направи лош дизайн?

се сетих за това хумористично филмче, което очевидно е по истински случай:

(видяно тук)

Posted in ... | Tagged , , | Leave a comment

Близу и далеч

Евроком и Кейбълтел обявиха новата си марка — blizoo.bg (произнася се „близу“)

Ще поразсъждавам върху сайта.

Близу и далечПоложителното – това е най-смелата марка на голяма и известна фирма и е знак, че българският бизнес излиза от провинциализма си и показва, че може да бъде добър бизнес и без костюм и вратовръзка. Лилава медуза като лого и лилави цветове като фирмени цветове – светлинни години преди останалите.

Негативното –

1. Твърде много шаренийка и визуални ефекти. Всяка подстраница си има колаж, и почти всяко движение на мишката предизвиква някакво мърдане – нищо лошо, но и просто преминаване с мишката през линковете на навигацията ни показва колажите. Безмислено.Също толкова безмислен е флаш облакът с етикети долу дясно. Изглежда добре на графичен проект, но дразни непрекъснатото джуркане на етикетите.

2. Твърде разхвърляно – сайтът на един кабелен оператор има няколко функции – да покаже предлаганите услуги и програми, да обясни покритието, да каже къде са офисите, и да те светне на някоя промоция, ако има такава.

3. Твърде абстрактно – функционалността на сайта е олицетворена с абстрактни представители на животинския свят, които трябва да отговарят за втората половина на името (...zoo). Поддръжката се прави от екип на F1 обаче и там животинско присъствие няма. Абстракциите определено пресоляват манджата.

Извод – сайтът не е толкова добър, колкото би трябвало и му липсва сдържаност, което първоначално ще предизвика гримаси сред консервативната българска публика. Това не е проблем, обаче. Щом публиката преглътна ранния Мтел заедно с «криейтива» му, Близу ще ѝ се види детска играчка.

Posted in ... | Tagged , , , | 10 Comments

Статистики за употребата на Фейсбук

Най-накрая информация от извора за реалното използване на Фейсбук, включително и в България. Впечатляващо. Почвайте да си прекроявате бюджетите.

Статистики за употребата на Фейсбук

Posted in ... | Tagged , , , , | 5 Comments

Намери якетата

Онзи ден със сестра ми обсъждахме как понякога разсъждават хората, които (си) правят сайтове в България. 

PS. Тук се налага едно уточнение, защото бдителни читатели ме подсетиха, че горното изречение има двусмислено тълкуване — сайтът се «прави» и от неговия собственик, т.е. той е в ролята на дебеловратия любител на музиката, който поръчва музиката и пъха банкноти в бюстието на певицата във VIP попфолк клуба. В тези тежки времена излиза скъпо да покажеш на клиента характер и да заявиш какво според теб е смислен сайт и направо да откажеш да правиш глупости. Лично аз мисля, че човек трябва да твърдо да знае какво би направил и какво не за пари. Не ми се струва чак толкова трудно за възприемане.

Сестра ми не е специалист в областта, но понеже гледа малката ми племенница, си стои в къщи и оглежда магазините през интернет.

Оплака ми се, че не могла да намери хубави зимни якета за децата в интернет, а особено «впечатление» и направили два сайта:

sls.bg — «Най-големият спортен магазин в страната»

Намери якетата

dielsport.com — Български производител на качествени дрехи за зимни спортове. (без майтап, аз съм фен на продуктите им)

Намери якетата

Скъпи читатели,

Намерете ми, ако обичате, якета за две момиченца, едното на 2, другото на 5 години.

После ако не ви мързи, напишете ми за колко време намерихте якетата, с колко клика и как да стигна до тях.

Бонус задачка — Намерете фирмата, изработила сайта на dielsport.com (фирмите са две).

Ако може да се включат повече хора с лаптопи и без мишка, с TouchPad.

Posted in ... | Tagged , , , | 12 Comments

Животоспасяващи разширения за Firefox

Ако прекарвате като мен над 8 часа дневно в интернет и следите много източници на информация, значи знаете, че всеки клик и всяка загубена минута завинаги заминават в небитието и никой няма да ги върне. Затова ползвам няколко животоспасяващи разширения (плъгина) за firefox, които ми пестят време и ми осигуряват по-приятни преживявания в интернет. Пробвайте и вие. Инсталацията отнема секунди, обучението минути, а ефектът е за цял живот (или поне докато сайтовете изглеждат по този идиотски начин).

Cooliris

Cooliris ми решава проблема с интензивното кликане и презареждане при разглеждане на фотогалерии, главно във Facebook и Picasa. Работи и с youtube. Ако графичната ви карта става, тогава ще можете да се насладите на снимките, а не на боклука, натрупан около тях.

Животоспасяващи разширения за Firefox

Беше шумна витрина, стана тиха галерия (клик върху снимката за голям размер)

Започнах да го ползвам заради галериите във Facebook.

Пожелавам си да има начин да си го нагласям за фото/видео галерии върху български сайтове. Ех, колко красив животът би бил тогава!

FlashBlock

Флашът неприятно ми товари процесора и ми забавя компютъра, а в повечето случаи става дума за безумни банерчета. Групата сайтове на Нет Инфо особено прекаляват с тях. На FlashBlock ме светна Богомил, и това беше страхотен новогодишен подарък, почти колкото другия Животоспасяващи разширения за Firefox . Идеята е, че не дава на флаш картинките в страницата да се заредят, а вместо тях показва бутонче, с което можеш да си ги пуснеш сам., За полезни сайтове, на които искаш да се зарежда флаша , можеш да си ги включиш в позитивния списък (whitelist). Е, настройките са на неудобно място, но за ползата, която извличам това е много бял кахър.

Животоспасяващи разширения за Firefox

Голям бонус, че и гадното часовниче, което само ми гълта процесорен ресурс, също спира

Пуснах си го заради новия дизайн на Svejo.net . Анимиран Flash банер с големина 700 х 300 е чудовищно неуважение към потребителя и личната му техника. Напомня ми за грамадните гифове за фон от зората на уеб дизайна, които можеха да забият цял компютър с едно зареждане (майсторлък, а!)

Пожелавам си да мога лесно да включвам сайтове в позитивния списък.

Readability

Отвреме навреме се появява информационен сайт, който вместо с информация те бомбардира с гениалните хрумвания на дизайнерите — черен фон, бели букви, сини бутончета, червени ленти. Ако искаш просто да четеш и да не ти се повръща, трябва спешно да вземеш мерки. Винаги можеш да си изключиш стиловете на страницата (View -->> Page Style -->> No style), но има и по-елегантни начини, особено ако не те кефи стилът по подразбиране на браузъра.

Значи, в Readability (на това ме светна Илия, ето случай да му благодаря!) си нагласяш шрифтове, размери и прочее типография по свой вкус, според възможностите на хардуера и очичките, и четеш на кеф, без психотропното въздействие на лайфстайл/попфолк дизайните.

Животоспасяващи разширения за Firefox

В сайта на Капитал положението е толкова трагедично, че на отваряне на първия екран не виждаш нито една дума полезен текст, а елементите на интерфейса те удрят като парен чук в главата

Бях го инсталирал отдавна, но си го пуснах заради новия дизайн на capital.bg. Ако има избор на редактора, това е моето първо място за животоспасяващо разширение на Firefox. Иска и регистрация, но се преживява.

Пожелавам си да мога да си го настройвам така, че да си включвам някои допълнителни елементи от сайта в чист вид — например рейтинг на статията, коментари или кутийката за коментари.

Горните разсъждения, разбира се важат само за ползването информационни сайтове, т.е. сайтове, в които основният продукт е информацията, а не имиджа или мултимедията. 

Posted in ... | Tagged , , , , , , , , , | 11 Comments

Новият capital.bg — впечатления

Преди няколко дни получих любезно потребителско име и парола, за да тествам новия Капитал и да изпратя обратна връзка на екипа. Отворих сайта, тествах. И върнах този текст като впечатления. Приятно четене:

Да започнем с хубавото.

Изпитвам трудности да похваля нещо в новия дизайн на Капитал, което означава, че нещата отиват на зле.

След няколко цъкания, откривам нещо полезно — Заглавията с по-едър серифен шрифт са по-добри от предишните бледосини със сансерифен (хем и синьото им беше гадно)

Превъртането на снимките без презареждане на страницата, също е ок и радва.

Сега следват критиките:
Структурата на страницата (особено на първа страница) може би е подобрена, но това няма как да си проличи, защото черните траурни ленти потискат целия сайт и развалят всякакво желание да се чете от уеб, а не например от RSS.

Хоризонталните черни ленти са ПРОВАЛ. Особено тази в Главата. Черната лента натежава, и сайтът се държи като нападнат от тежък махмурлук. Очите бягат от черните ленти и трябва със сила да ги задържам да четат бледите букви. Може би идеята е била да се придаде «по-lifesyle» вид на сайта, да прилича повече на списание, отколкото на сериозен седмичник. Ако това е била целта, тя е изпълнена, но за мен Капитал трябва да си остане сериозният седмичник на България, въпреки неформалността на интернет общуването. FAIL

Новият capital.bg — впечатления.

Черен, черен дизайн!

Цветовото кодиране на секциите също е провал (например в «Политика и икономика»). Не съм против самата идея за цветово кодиране, но лентите са твърде широки, твърде плътни и твърде ярки. Същият ефект може да се постигне и с тънки рамки и акценти със съответните цветове, а не с плътни фонове, които ми засилват желанието да изключа стиловете на страницата.

Твърде много място е загубено във видимата част на първа страница. Да, чувал съм, че сега модата е да не се обръща внимание на това, което не се вижда на първо отваряне, юзърите щяли «да си скролнат» каквото им трябва. Но не трябва да слушаме всичко, което идва от Запад, другари. Ако сравните информацията, която дава стария сайт на първо виждане и новият, ще забележите че новият дава по-малко, а цветните и черните ленти пречат сериозно на възприятието.

Новият capital.bg — впечатления.

Това виждат 20% от потребителите, щом отворят сайта...черно, черно, черно...сиво


Какво налага увеличаването на височината на главата? Нищо! Една под друга са наредени три навигации и банер (малко да ги сместите не пожелахте ли?). Можеше част от навигациите да ги слеете в една лента, далеч не всички линкове са толкова важни за юзъра. Мултимедия? Класации? Какво ще ме накара да кликна тук. Между другото, «Мултимедия» е единственото място, където тъмният фон изглежда като по-правилното решение. Мислите ли, че някой забелязва нежносиния линк «Най-новото», който се намира до банера. Аз го открих, когато започнах да броя навигациите, иначе си мислех че е нещо служебно или част от рекламата.

Провал е и вертикалната навигация отляво в рубриките. Какъв е смисълът? Още по объркващ e switch-ът отдясно, който превърта материалите само с преминаване на мишката отгоре върху табовете. «Т по темата», «Т по темата», «Т по темата» — убедени ли сте, че трябва непрекъснато да ми показвате три еднакви бутона? А не например един и хоризонтална линийка под него, или пък новините по темата организирани като булетчета? Сегашният вариант е възможно най-лошият.


Новият capital.bg — впечатления.

Черррвено. България, България, България, Свят, Свят

Дебелата черна черта под цветната лента с индикатора за текущата рубрика («избрано», «четено» , ...) също не е ясно защо е толкова дебела и черна. Може просто да представлява тънка черта с лека чупка там където искате да демонстрирате нещо. Или да бъде същия цвят като цветната лента (но пък в цветните сеции я има само в интерактива, чиято «цветна» лента е черна с градиент! Какъв е смисълът от тоя градиент ни в клин, ни в ръкав? Да не се слеят лентите, нали ц ц ц ц). Повярвайте, това ще олекоти много дизайна.

Единствената рубрика, която има право на повече цвят, според моето скромно мнение, а именно Капитал Light, е най-сивата и скучната от всички, подсмърчаща като Пепеляшка в старите си парцалки. Аз не съм фен на Капитал Light, рядко намирам нещо смислено за четене вътре, но ако има някакви амбиции все пак тази инициатива, не я осакатявайте с този безличен дизайн. Ето тук може да блеснат лайфстайл дизайнерите, на които им е омръзнало да правят сериозен вестник. Не се чудите защо Light-а го правите черен а вестника бял в книжното тяло нали? Обаче във уеб започват експериментите, защото интернет може всичко да понесе...

Нацвъкайте същите цветове и на книжното тяло и ми кажете как ви изглежда тогава. Освен ако не е гланцово издание на перфектна хартия, черният фон ще изглежда зловещо, а цветните петънца — нелепо. Сигурен съм че имате разпечатани макети с дизайна на хартия. Не ви харесват нали? Ама то било за интернет, а там изглежда куул? И ние в Интернет не ядем доматите с колците, господа и дами.

Дизайнът на отделния материал — детската градина ли е това или какво. Шаренко, шаренко, луд на шаренко се радва. Кутията за коментиране е ЧУДОВИЩНА! Забравили сте да включите нежно розово в емоциите на потребителя. Светлосините бутони с градиент са ОТВРАТИТЕЛНИ!

«2 каузи в развитие» «2 нови каузи». Айде докато са малко, бройката има някакво значение, но когато станат над 300 да речем? Дали на някой ще му пука или ще забележи, че има разлика в бройката (едната седмица са били 324 а тая са 351), а разликата в бройката дали ще го мотивира да клика?! Не мисля. Какво ще кажете ако новите каузи се споменават с имената си, а активните — също с имената си. Тогава може да разчитате на някаква реакция и от хората, които не кликат по бройки каузи, а по конкретни каузи.

Бутонът «Подкрепяне на каузата» трябва да е в непосредствена близост със заглавието. Иначе какъв е смисълът? Откъде да знае потребителят какво точно подкрепя. Аз например доста се чудех преди да кликна. Бутончето с ръчичката между другото, е ужасно грозно, съвсем в различен стил от останалите стилизирани иконки. Изглежда доста евтино.

В «Политика и икономика / Имена» успях да кликна на календара и да се върна на 25 февруари, но обратното движение, да се върна отново на 1 март не успях да го направя. Не работи.

Иконките за брой коментари към даден материал също са отчайващи. Защо са черни?! Мислите ли, че някой лесно успява да прочете числото вътре? Старите сиви иконки бяха много, много по-добри.

2.0 2.0 2.0
Очевидно Капитал следва модата, която залива света в момента. Модата на 2.0. Което е тъпо, ако питате мен, защото Економедия беше пионер в 2.0 света в България и създаваше модата. А сега Капитал се е предал, и следва модата, което отслабва веднага имиджа му.
«Интерактив»? Заглавието на рубриката е тъпо. Колко човека знаят какво е интерактивно, какво ще ги накара да кликнат на този линк и колко от тях ще се ориентират в самата страница? Ето аз кликнах и да ви кажа нямам никакво желание да продължавам. Уеб 2.0 наистина дава властта в ръцете на юзъра, но не по начина по който Капитал го копира от чужди образци. И продължава една стара, но неприятна тенденция в Капитал — изданието не се справя добре с българския език и си помага с кръпки от английски, но това е проблем на екипа и на традицията, а не на сайта.

Заключение
Като цяло, смятам че новият дизайн е провал за изданието. Нужда от промяна имаше, дизайнът беше навъртял вече годинки, но дизайнът не е само цветове и разместване на кутийки. Уеб дизайнът е дисциплина на промишления дизайн, което означава, че сайтът трябва да върши работа преди всичко.

Ясно е, че старият дизайн имаше известни родствени връзки с NYT и хич не бяха зле, защото NYT има доста ефективен дизайн. Новият не знам с кой е роднина, но определено не е за такъв интензивен откъм разнообразие и информация сайт.

Има още неща, които имам да ви кажа, но ако ми остане време за втори мейл, сега ви пращам тези, защото не знам кога ще мога да седна пак да пиша. Познавам хора от вашия екип, нека не ми се сърдят за острите думи, мисля че повече печелите от искреността ми.

Скоро ще сложа и илюстрации.

Posted in ... | Tagged , , , , , , | 15 Comments

Задачите, които решава един сайт с RSS

Трябва да благодаря на Майк за организирането на клуба «Спри и помисли», защото всеки път след сбирка ми идват идеи за материали тук.

Отново имах дискусия с Дянко по въпросите на сайтостроенето и затова как актуалната информация може да достига най-бързо до потенциалния потребител.

В началото — малко теория. 

Какъв е смисълът от съществуването на един сайт? Много хора си правят сайтове «защото и другите имат», «защото вече не може без сайт», «защото не върви на визитката да нямаш сайт». Това, разбира се, са валидни аргументи, които хранят специалисти като мен, както и множество други фирми, които се занимават със сайтостроене. Но коя е истинската, фундаменталната причина, човек (а също институция или фирма) да се сдобие със сайт?

Тази причина е комуникацията. Никой не съществува без контекст, без нужда от комуникация с другите. Фирмите имат нужда от комуникация с потенциални клиенти и с други фирми, хората имат нужда от комуникация с други хора, а институциите — с обществото. Така че сайтът решава следната комуникационна задача:

«Как посланието на собственика на сайта А да достигне до потенциалния получател Б на приемлива цена (и от това да се извлече полза)?»

А --->>> Б 

Ще ми възразите, че връзката е и обратна, т.е. лицето Б също може да изпраща послания на лицето А чрез кликове, форми за обратна връзка, мейли и т.н. Да, може, но първо, аз имам предвид нещо много по-общо, когато говоря за послание, от простото изпращане на информация, и второ, понеже лицето А е платило за целия масраф със сайта, то обратната връзка е моделирана според нуждите и вкусовете на А, а на Б е отредена ролята на създател на стойност в сайта, т.е. на плъха в лабиринта, на катеричката във въртележката или пък дори на съавтора в сайта. Всичко това се случва според разбиранията на А, който плаща музиката.

Както вече се сещате, далеч не винаги сайтът е оптималния вариант за предаване на послание. Сайтът има големи предимства, когато трябва да се предаде послание на голямо разстояние, на голямо количество разпръснати грамотни потребители (които поне могат да четат и да ползват криво-ляво компютър) и по различно време. 

При провеждането на политически митинг или на лекция в университета лицето А не стои в пълно мълчание публикувайки речта си в сайта, а публиката не седи, вперила поглед, четейки я, в мобилните си телефони или в компютрите си. Ето ви пример, когато е по-смислено комуникацията да се осъществи по други канали. 

Сайтовете имат и други предимства, но засега няма да се спирам на тях.

Сега да разгледаме хипотезата, че имаме наличен сайт, който се обновява редовно, сайтът произвежда информация с някаква периодичност и искаме потенциалните потребители да бъдат редовно «облъчвани» с нея. Но как да стане, ако сайтовете са твърде много, а няма никаква гаранция, че потребителят, веднъж посетил нашия сайт, ще повтори?

Преди 3-4 години в България започна да се налага една технология, която е най-приспособена за «облъчване» . Това е технологията RSS. Ще разгледам само употребата на RSS за лично информиране.

Идеята на RSS e гениално проста. Всеки път, щом се промени информацията на даден сайт, на специален адрес в сайта се появява файл (който се нарича емисия или feed, т.е. «хранилка») с последните промени в сайта, записани в точно определен формат (за сайта, който четете в момента, адресът е ето тук!). Тъй като форматът е стандартизиран, то той може да се чете с RSS четец (като човек се абонира за фийда през RSS четеца), и заедно да се следят промените в огромно количество сайтове (аз следя около 400 фийда едновременно), без да се налага да се посещават самите сайтове един по един. За пълноценна употреба на RSS технологията за лично потребление се изискват две неща — умения и знания за формата и четец на този формат. По аналогия, по същия начин за да се възползвате от междуградските пътища ви трябва кола и умения да я карате (което се доказва с шофьорска книжка Задачите, които решава един сайт с RSS ). 

Времето е най-ценния ресурс в наше време, затова препоръчвам на всеки да научи как се борави с RSS четци, защото спестяват много време за сърфиране, а всеки сайт, който иска да достигне до заетата и платежоспособна публика, трябва задължително да използва RSS. В България са популярни два четеца — Google Reader, който лично аз ползвам, и четецът на favit.bg, който ползват някои мои познати (ако знаете за друг популярен четец в България, моля пишете в коментарите, за да го добавя).

Материалът стана твърде дълъг, затова ще продължа друг път...

Posted in ... | Tagged , , , , | 3 Comments

Switch to our mobile site