Задачите, които решава един сайт с RSS

Трябва да благодаря на Майк за организирането на клуба «Спри и помисли», защото всеки път след сбирка ми идват идеи за материали тук.

Отново имах дискусия с Дянко по въпросите на сайтостроенето и затова как актуалната информация може да достига най-бързо до потенциалния потребител.

В началото — малко теория. 

Какъв е смисълът от съществуването на един сайт? Много хора си правят сайтове «защото и другите имат», «защото вече не може без сайт», «защото не върви на визитката да нямаш сайт». Това, разбира се, са валидни аргументи, които хранят специалисти като мен, както и множество други фирми, които се занимават със сайтостроене. Но коя е истинската, фундаменталната причина, човек (а също институция или фирма) да се сдобие със сайт?

Тази причина е комуникацията. Никой не съществува без контекст, без нужда от комуникация с другите. Фирмите имат нужда от комуникация с потенциални клиенти и с други фирми, хората имат нужда от комуникация с други хора, а институциите — с обществото. Така че сайтът решава следната комуникационна задача:

«Как посланието на собственика на сайта А да достигне до потенциалния получател Б на приемлива цена (и от това да се извлече полза)?»

А --->>> Б 

Ще ми възразите, че връзката е и обратна, т.е. лицето Б също може да изпраща послания на лицето А чрез кликове, форми за обратна връзка, мейли и т.н. Да, може, но първо, аз имам предвид нещо много по-общо, когато говоря за послание, от простото изпращане на информация, и второ, понеже лицето А е платило за целия масраф със сайта, то обратната връзка е моделирана според нуждите и вкусовете на А, а на Б е отредена ролята на създател на стойност в сайта, т.е. на плъха в лабиринта, на катеричката във въртележката или пък дори на съавтора в сайта. Всичко това се случва според разбиранията на А, който плаща музиката.

Както вече се сещате, далеч не винаги сайтът е оптималния вариант за предаване на послание. Сайтът има големи предимства, когато трябва да се предаде послание на голямо разстояние, на голямо количество разпръснати грамотни потребители (които поне могат да четат и да ползват криво-ляво компютър) и по различно време. 

При провеждането на политически митинг или на лекция в университета лицето А не стои в пълно мълчание публикувайки речта си в сайта, а публиката не седи, вперила поглед, четейки я, в мобилните си телефони или в компютрите си. Ето ви пример, когато е по-смислено комуникацията да се осъществи по други канали. 

Сайтовете имат и други предимства, но засега няма да се спирам на тях.

Сега да разгледаме хипотезата, че имаме наличен сайт, който се обновява редовно, сайтът произвежда информация с някаква периодичност и искаме потенциалните потребители да бъдат редовно «облъчвани» с нея. Но как да стане, ако сайтовете са твърде много, а няма никаква гаранция, че потребителят, веднъж посетил нашия сайт, ще повтори?

Преди 3-4 години в България започна да се налага една технология, която е най-приспособена за «облъчване» . Това е технологията RSS. Ще разгледам само употребата на RSS за лично информиране.

Идеята на RSS e гениално проста. Всеки път, щом се промени информацията на даден сайт, на специален адрес в сайта се появява файл (който се нарича емисия или feed, т.е. «хранилка») с последните промени в сайта, записани в точно определен формат (за сайта, който четете в момента, адресът е ето тук!). Тъй като форматът е стандартизиран, то той може да се чете с RSS четец (като човек се абонира за фийда през RSS четеца), и заедно да се следят промените в огромно количество сайтове (аз следя около 400 фийда едновременно), без да се налага да се посещават самите сайтове един по един. За пълноценна употреба на RSS технологията за лично потребление се изискват две неща — умения и знания за формата и четец на този формат. По аналогия, по същия начин за да се възползвате от междуградските пътища ви трябва кола и умения да я карате (което се доказва с шофьорска книжка Задачите, които решава един сайт с RSS ). 

Времето е най-ценния ресурс в наше време, затова препоръчвам на всеки да научи как се борави с RSS четци, защото спестяват много време за сърфиране, а всеки сайт, който иска да достигне до заетата и платежоспособна публика, трябва задължително да използва RSS. В България са популярни два четеца — Google Reader, който лично аз ползвам, и четецът на favit.bg, който ползват някои мои познати (ако знаете за друг популярен четец в България, моля пишете в коментарите, за да го добавя).

Материалът стана твърде дълъг, затова ще продължа друг път...

This entry was posted in ... and tagged , , , , . Bookmark the permalink. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL.

3 Comments

  1. Posted 10/03/2010 at 16:41 | Permalink

    Не знам това с «хранилката» откъде тръгна... твърде буквален превод на feed ;) Правилният термин (според мен) е «емисия».

  2. К
    Posted 10/03/2010 at 17:06 | Permalink

    На мен ми харесва да ти кажа. Рядко се случва добро приспособяване на съществуваща дума...

  3. Posted 14/03/2010 at 17:05 | Permalink

    Който разбира, на RSS се спира :-) За читателите това е чудесно решение, проблемът е, че така няма да видят прекрасните шарени банери по сайта ти и губиш рекламна аудитория. Това е дилема, която трудно намира решение все още. Важи за такива като нас — алтруисти, които нямат банери по блоговете си :-)

Post a Comment

Your email is never published nor shared. Required fields are marked *

*
*

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Spam protection by WP Captcha-Free

Switch to our mobile site